„ И ето в оня час на синята мъгла,
когато млъква шум и тишината стене,
при своите прозорци седнали без мощ,
спомнете си, деца, спомнете си за мене
и прошепнете - лека нощ!“
/ „ В часа на синята мъгла“/
Роденият през януари 1878г. поет през целия си живот е „затворен в себе си, мълчалив, тих и мирен, винаги замислен, съсредоточен, вглъбен у себе си“- казва сестра му Екатерина.
Вглъбеността и съсредоточеността са предпоставки за създаването на творби, превърнали се в шедьоври от началото на XX век. В тях се откриват сърдечни и обществени тъги, представени с чудна искреност и дълбочина.